Понеже доста нарастна обема на темите за бойни изкуства, предлагам да поразгледаме и духовната страна на нашите традиции.
Столетия, а може би и хилядолетия наред народът ни предава от поколение на поколение едно много специфично по вида си знание - народните поговорки.
Със сигурност сте чували и чели, че в тях е закодиран и дълбок езотеричен смисъл. Напоследък като че ли сме се отучили да правим интерпретации, но все- още ги използваме по повод определена житейска ситуация.
Предлагам в тази тема да се опитаме да възстановим скрития смисъл на някои от тях. Нека всеки представи разбирането си за конкретна поговорка.
Например: "Вода гази, жаден ходи". Разбирането тук е, че всичко необходимо се намира вътре в човека - и знанието, и силата да постигне нещо. Не е необходимо да се търси навън, не е необходимо да ходиш през девет планини в десета и да търсиш учител, който да те учи как да живееш, всичко това е вътре в теб. И затова - първо опознай себе си, развий се, наблюдавай се и мисли. Т.е. - човек, който гази водата, без да я вижда, не се е научил да се вслушва в себе си...
Започнах да пиша и установих, че мога да запълня цяла страница :)
Затова спирам, пробвайте и вие.
P.S. Налага се да добавя нещо- Моля, ако нямате какво да казвате, не го казвайте тук!
Trabant-IYI
14 февруари 2006 - 11:55
Като не ти върви и жената не умира...
Dragony
14 февруари 2006 - 13:38
Поговорките са интересна материя, защото в тях е закодирана голяма част от културата на определен народ. Чесно казано, огромната част от българските поговорки са доста скорошни, в исторически аспект, в тях можем да проследим падението на един народ :(
Ето една и от мен: Преклонена глава сабя не я сече.
lady Marian
14 февруари 2006 - 13:44
Дрегъни, това си прозвуча направо тъжно...
Обаче...
Не се гаси туй, що не гасне ;)
Ана
14 февруари 2006 - 14:01
Това за преклонената глава всъщност не е поговорка, а цитат от един възрожденски автор. Наистина доста иронична, но насочена срещу определено съсловие хора.
Не се гаси туй, що не гасне- също, но в позитивен план.
Идеята ми беше да се опитаме да интерпретираме някои от по-старите.
Trabant-IYI
14 февруари 2006 - 14:14
След няколко дена имам изпит, ще го взема и след това, ще напиша тук малко автентични странжански поговорки и мъдрости...
Vallez
14 февруари 2006 - 14:16
Който се учи, той ще сполучи това е според мен много вярно :) но вие си преценете ;) [/b]
Багира
14 февруари 2006 - 19:11
Моля да ме извините, че ще се включа с една народна приказка, вместо поговорка (Ана, поздравления за темата!). Напоследък все по-често се сещам за "Най-голямото имане". Едно време даже я учихме в 1 клас, а сега, колкото по- остарявам, толкова по-ценна ми се струва.
Беше за един баща. Като починала жена му, отделил една стая и обяснил на дъщеря си, че вътре е най-голямото имане. Веднъж, като го нямало, детето влязло вътре и намерило само книга и хурка и вретено... Сетихте ли се? Детето се разплакало от разочарование. Бащата се прибрал и то му разказло всичко. Тогава бащата казал: Но защо плачеш, дете? Това наистина е най-голямото богатство, което може човек да притежава. Защото трудът и знанието са най-голямото имане.
Та така, все по-добре осъзнавам тези две ценности.
Но сега ...ми се струва, че повечето хора биха се присмяли, ако някой им каже това, което казал бащата.
Vallez
14 февруари 2006 - 23:15
мисля че си прав, вав днешно време е много важно да се изучиш и да имаш професия. хората които не го осъзнават още на моята възраст(15 г) не са от тези с които искам да комуникирам и които са пречка в пълноценното и качествено развитие на България. Таа... багире... мисля че си прав относно това че някои биха се изсмяли, но компанията и обществото в което се движа със сигурност не е такова
