Попаднах на една интересна статия, която ще се опитам да посъкратя. В тази тема може да обсъждаме различни ценни експонати, които се намират на територията на нашата държава.
А ето и статията (по-точно моята преработка на статия от сп. "Тема"):
Специалистка по старонемски от СУ"Св. Климент Охридски" направи откритие, по повод на което археолозите у нас и в Германия са в шок. Емилия Денчева разчете посребрен надпис върху почти еднометров железен меч, намерен в руините на Пернишката крепост преди 85години, на който никой досега не беше обърнал достатъчно внимание. Това прави находката уникална за цял свят и може да хвърли нова светлина върху събития отпреди 13 века. Надписът, вдълбан между два кръста върху средновековното оръжие гласи:" Аз вътре не времето чакам, аз самият времето съм". Доскоро се смяташе, че думите са имена на майстора или на собственика, както е обикновено при мечовете от тази епоха. Намереният у нас е един от най-ранните в света и засега няма данни да има друг с такова дълго и при това философско послание върху острието.
Не всички учени зад граница преглъщат новината, че Археологическият музей в София притежава експонат, с какъвто не може да се похвали нито един германски музей. Публикуването на надписа в българското издание на чужди езици "Archaeologia Bulgarica" вече раздвижи духовете в големите институти на Запад.
Стилистичният и езиков анализ на надписа от 24 латински букви позволява да се направи изводът, че мечът е изкован през 8-ми век и не може да е по-късен от 900година. Оръжието вероятно е измайсторено за някой военоначалник в кралския двор на лангорбардите - източногерманско племе, заселило се в Северна Италия през втората половина на 6-ти век. Държавата със столица Павия просъществува от 568 до 774г., когато Карл Велики я завладява и присъединява към Франкската империя. Другите световни сили по това време са Византия и България. Отношенията между трите държави позволяват да се направят няколко преположения за това как мечът е попаднал на наша територия.
1. Военна плячка - През 818-829. по Средния Дунав има яростни сблъстци между франки и българи....Предполага се, че през 829-та Омуртаг опожарява няколко франски селища по границата. може би точно тогава е взел като плячка меча на някои военоначалник, предаван от поколение на поколение още от времето на самостоятелното лангорбардско кралство.
2. Дипломатически дар - Бойните действия между франки и българи чето са прекъсвани от преговори, при които се разменят дарове. Първият дипломатически контакт е засвидетелстван през 824г., когато Омуртаг праща свои хора при Людовик Благочестиви с предложение за мир. Размяна на "любезности" има и при Маламир, който опитва да затвърди постигнатото надмощие с договор. Но мечът може да е попаднал между даровете за българския двор и чак през 853г., когато Борис разменя пратеничества с крал Людовик Немски.
Ана
19 март 2006 - 17:14
По-интересен от Троя
В края на юли 2004 г. при археологически разкопки в района на Кърджали бяха открити надписи с неизвестна досега писменост. Находката е сензационна и след щателни проучвания преобърна представите ни за историята на племената, населявали територията на България.
Открита бе писменост на траките.
Досега момента не беше известно те да са имали писмо. Находката недвусмислено доказва че траките в Източните Родопи са имали свое пиктографско писмо, далеч преди гърците да измислят своята писменост. На находките попаднали туристи, посетили платото в района на селата Дъждовница, Ненково и Женда.
Пиктографските знаци върху фрагмент от глинен съд са от първото хилядолетие пр.Хр. което сочи, че култовият център е по-стар от Троя. Светилището е възникнало през второто хилядолетие преди Христа. Открита бе отворена към небето зала с диаметър 35 метра, с каменен олтар, издигащ се 3 метра над пода. Именно позволява да се говори за светилище от късната бронзова епоха, XVIII-XII век пр.Хр. Това е епохата на Троя, на Минойската култура. Дълго търсеното археологическо доказателство за това, че сградите, които са се появили около голямата зала, са също от това време бе открито след цялостно разкриване на сградата на акропола. Това е грандиозно помещение с дължина около 25 метра и височина 5 метра. Изградено е от масивни каменни блокове. Керамиката, кварцовите стрели, както една метална стрела от бронзовата епоха, се оказаха от XV-XII в. пр.Хр., времето на Троянската война.
Другото откритие, което направиха археолозите през юли 2004 г., е гроб, който се предполага, че е на митичния тракийски цар и певец Орфей. Още повече, че още през 70-те години на XX в. за това пише проф. Иван Венедиков.
През 2003 г. година за Перперикон беше сниман документален филм, финансиран от ING Bank и излъчен по bTV. Режисьор на продукцията е Борис Радев, а уникалният саундтрак е на музикантите от Overview Валентин и Валери Григорови. Филмът е изпълнен по модела на продукциите на телевизионния канал Discovery - в него освен кадри от мястото професионални актьори пресъздават сцени от епохата.
Природно бедствие
19 март 2006 - 20:00
Темата е страхотна. Искам само да напомня, че когато се цитира нещо, е добре да се дава и източник. Това администраторът вече го е казвал, мисля.
Ана
20 март 2006 - 07:24
За цитатите - така е, цитирайте източниците си. За моя много се извинявам, ще се опитам да го намеря из мрежата, проблемът е, че съм си копирала доста текстове с учебна цел, без да помня откъде точно.
Но да, към всяка прилична курсова работа например трябва да се приложи списък с използваната литература и други източници, това е правилото.
Поздрав за кандидат-лагерниците от любимия ми град (извинявам се за обема - опитах да събера инфото :oops: ):
Тракийски златни съкровища
9 прочути златни съкровища, намерени по българските земи се събират за пръв път заедно.
Уникалните находки се намират в Археологическия музей във Варна. Експозицията е от 20 май до 20 септември.
Цените на билетите за туристи са по 10 лв. При организирани посещения над 10 души входът струва 8 лв. на човек. Туристи от регионите, от които има представени предмети, пък могат да разгледат експозицията за 5 лв. Детският билет е 2 лв., но има опция при посещение на родител и дете да се заплащат 3 плюс 1 лв. за билети.
Очаква се повече от 200 000 души да разгледат съкровищата.
Издадена е и книга - каталог (15 лв. на български; има я и на др. езици).
За първи път 9 съкровища от шест музея в България са събрани на едно място. Най-старото от тях датира от преди 6 хилядолетия /4000г. пр.хр./, а най-новото е от римската епоха. Експонатите включват находките от Варненския енеолитен некропол, откритите край карловското село Дъбене златни бижута, Вълчитрънското съкровище, предмети от некропола при Дуванлий, находките от гроба на тракийски владетел в Златиница, Рогозенското съкровище, съкровището от Борово, Панагюрското съкровище и находките от Свиленград.
За първи път са извадени на показ и находките от владетелския могилен гроб край село Златиница, Ямболско Те са открити през 2005 г. и предизвикаха интереса на световните медии.
За първи път във Варна ще бъде показана и находката от гроб номер 1 от Варненския некропол, която е изложена в Националния исторически музей, обясни Плетньов. В експозицията е включено и т.нар. съкровище от Капитан Андреево. То носи това име, тъй като мястото на изравянето му и досега е неизвестно. Антиките обаче са заловени при полицейска акция на едноименния ГКПП.
Над 100 са общо представените в изложбата златни и сребърни артефакти. Макар и малка по обем изложбата е събрала предмети от емблематичните тракийски съкровища.
Директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров разказа, че най-атрактивната част от нея са тракийските съдове и накити на древните тракийски царе. Българските учени все още спорят дали тези съдове са имали утилитарно значение, или са били използвани при религиозни обреди. "Във всеки случай те показват високото художествено майсторство на авторите", коментира Божидар Димитров.
Директорът на РИМ-Варна Валентин Плетньов сподели, че е щастлив, че има възможност да направи във Варна тази изложба, която е един експеримент за интереса на българите към собствените им културни богатства. Той посочи, че деветте съкровища съдържат четирите най-стари съкровища на България, както и някои по-нови находки. Организаторите на изложбата уточниха, че нейната цел е да се покажат традициите в добиването и обработването на злато в България от 7 век Пр. Хр. до днес. На въпрос, колко струват съкровищата, директорът на НИМ Божидар Димитров отговори, че находките са безценни. Застрахователната стойност на съкровището е 98 милиона лева.
Част от тях са намерени заровени наистина като съкровища, а други при разкопки на изтъкнати български археолози през последните 80 години в различни райони на страната или, какъвто е случаят с римското злато - при опит да бъдат изнесени зад граница. "Съкровищата на траките" за първи път се показват в България извън столицата, за първи път са извадени на показ и находките от владетелския могилен гроб край с. Златиница, Ямболско, открити през 2005-а и предизвикали интереса на световните медии. Настоящата експозиция се доближава най-много до гостувалата м.г. в Барселона, но обогатена тъкмо с намерените от Даниела Агре реликви от Златиница, поясни на пресконференция днес в музея завеждащият отдел "Археология" в НИМ - София, н.с. Гавраил Лазов. По думите му само предметите от 23,6-каратово злато са общо над 20 кг. Малко над 100 общо са представените в изложбата златни и сребърни артефакти.
Макар и малка по обем изложбата е екстракт от емблематичните тракийски съкровища, каза още Гавраил Лазов. За особената стойност на съкровищата може да се съди и само от популярните сравнения, които специалистите използват за тях. Находките от края на ранната бронзова епоха, намерени край с. Дъбене, Пловдивско, сложни като изработка златни накити, съставени от 15 000 миниатюрни мъниста и датирани в края на III в. пр. Хр., напомнят донякъде т.нар. "Съкровище на Приам", открито от прочутия Хайнрих Шлиман в Троя. Най-голямото като обем златно тракийско съкровище от с. Вълчитрън, Плевенско, от XIII - XII в. пр. Хр., включващо уникален ритуален комплект от девет различни съда и дискове, изработени от 12,5 кг. чисто злато, пък е известно като "Българския Тутанкамон".
Прочутите находки от гроб №1 на Варненския енеолитен некропол, датирани от 4400 - 4200 г. пр. Хр., са част от най-сензационното археологическо откритие в края на XX в. - по-старо от първата династия на египетските фараони. Скиптърът и многобройните накити, изработени от злато, променят представите на специалистите за ранната история на Европа и света. Сред отличниците, разбира се, е и единственият по рода си златен ритуален сервиз от фиала, амфора, три ритона с форма на животни и три канички с глави на гръцки богини, общо 6,165 кг злато, считан за най-добрият образец на елинистичното златарско изкуство в света, датиран от края на IV - началото на III в. пр. Хр., открит в Панагюрище. Забележително по внушението и изработката си е и сребърното съкровище от с. Борово, Русенско, от първата половина на IV в. пр. Хр., принадлежало на могъщия тракийски цар Котис I (383 - 359 г. пр. Хр.), чието име и това на сина му Керсеблепт (359 - 341 г. пр. Хр.) се появя инкрустирано и в най-голямото сребърно съкровище от с. Рогозен - 165 съда, тежащи 20 кг. Както и античните хронисти споменават, именно Котис I е един от тракийските владетели, царувал над огромна дори за съвременните схващания територия, сериозен съперник на атиняните, поради което и убит на собствена територия от техни пратеници.
Съкровищата са подредени в хронологическа последователност. Това дава възможност посетителите да възприемат не само художествените характеристики на предоставените шедьоври, но и възходящото развитие на техническите умения при тяхната изработка. Подборът на експонатите насочва към запознаването и с обществената значимост на отделните археологически находки.
В началото на изложбата е експониран първият, случайно открит през 1972 г. гроб, поставил началото на проучването на Варненския некропол от края на каменномедната епоха (4400-4200 г. пр. Хр.). Освен масивните златни гривни и други по-малки накитни предмети в първата витрина са показани и златен нагръдник и медна брадва със златен обков на дръжката.Това са най-старите златни предмети - символи на власт в човешката история. Следва малка витрина с миниатюрни по размери, но най-много на брой експонати (над 15 600 златни маниста и украси) от Дъбене, Карловско.Те са открити през миналото лято. Датирани са в ранната бронзова епоха (ок.3000 г. пр. Хр.) и вече са оценени като изключително важни в научно отношение - запълниха "липсващото звено" между златните изделия от Варненския халколитен некропол и Вълчитрънското златно съкровище от края на бронзовата епоха (1400- 1200 г. пр. Хр.), представено в три витрини. То включва тринадесет предмета с общо тегло 12.5 кг - съдове и дискове. Само златният кантарос тежи 4.5 кг.
Уникалният триделен съд от злато и електрон е изработен на принципа на скачените съдове, а големите дискове са украсени със сложен меандър, покрит с ниело-техника, разпространена хилядолетия по-късно. Следващите три витрини включват находки от най-богатите могилни тракийски некрополи на територията на община Калояново, Пловдивско.
Представени са изделия на торевтиката, открити през 30-те години на ХХ век при Дуванлий, както и най-новите находки от Чернозем. Сред тях са най-големият златен тракийски нагръдник, пръстени - печати, накити, уникална цедка и сребърни съдове за пиене на вино с изящно гравирани и позлатени сцени и три златни апликации с форма на риба. В две витрини срещу входа са експонирани 22 канички, фиали и чаши от Рогозенското сребърно съкровище. То е най-голя-мото открито до момента - общо 167 съда с тегло 20 кг. Представени са най-значимите по своята форма и украса съдове. Подбрани са и съдове с надписи, които посочват името на техния собственик. Между тях са тракийските владетели Саток (края на V в. пр. Хр.), на Котис I (383- 359 г. пр. Хр.), както и на неговия син Керсеблепт (359- 341 г. пр. Хр). Името на Котис I се среща в надписи върху съдовете от Боровското съкровище (първата половина на IV в. пр. Хр.), представено в следващата витрина.
За пръв път в България могат да се видят след консервация и реставрация изключителните находки от богатия могилен гроб, открит през лятото на 2005 г. между Златиница и Маломирово, Ямболко. Изложени са изящен златен венец с фигура на Нике, златен пръстен-печат и три забележителни сребърни образци на торевтиката в Тракия - два ритона и наколенник с релефни сцени, както и четири фиали. Централно място във втората зала заема витрината с Панагюрското златно съкровище от края на IV в. пр. Хр. Открито случайно през 1949 г., съкровището от девет златни съда поразява не само с теглото си от 6.164 кг., но и с изяществото на формите и уникалната релефна украса. Изложбата завършва с малко известното, но изключително по своята научна стойност съкровище от Капитан Андреево (III в.).
Златните предмети в него са ажурна торква с надпис (тегло 241 г.), две гривни (едната украсена с ауреуси на Плотина, Траян, Хадриан, Комод, Септимий Север и Гордиан II), чифт изящни обици и масивен капак от пиксида, украсен с камея, представяща глава на Медуза. Единствен сребърен предмет в съкровището е портретна глава на Юлия Соемия (218- 222 г.).
Представяме ви ги по хронологичен ред.
Варненски халколитен некропол
Златно съкртовище от село Дъбене /златен нагръден накит/
Златно съкровище от Вълчитрън
Находки от могилния некропол от село Дувнали /пловдивско/
Най-голямото тракийско сребърно съкровище от с.Рогозен.
Златното съкровище от Панагюрище
Находки от могилен гроб на тракийски владетел край с.Златиница
Сребърно съкровище от с. Борово
Находки от Капитан Андреево
___________________________
Варненски халколитен некропол.
Съкровището е намерено през 1972 година при изкопни работи в районна на к.к."Златни пясъци" и се очертава да е най-стария и богат некропол от късния халколит. Открити са около 80 погребения и са събрани около 6,5 кг златни предмети. В единия от гробовете е намерено над 1 килограм чисто злато, самото погребение било извършено четири хиляди години преди нашата ера. Погребаният е мъж на около 45 години, с висок ръст и атлетично телосложение. На всяка от ръцете си носел по една масивна златна гривна, а така също и нанизи от раковини и златни мъниста. Пищно украшение наподобяващо широка яка, украсявало шията и гръдта му. То било съставено от златни пластинки и скъпоценни камъни. С тях били нашити също дрехата и шапката му. В експозицията са избрани повече от 160 медни предмети, сечива, предмети от камък, кремък и минерали. Няколко съвършенно полирани каменни брадви, огромни кремъчни пластини с дължина до 40 см, не срещани в други селища и некрополи, мъниста халцедон показваща високото умение на древния масйстор в изработката на предмети от всякакъв материал - дори толкова твърд като диаманта какъвто е халцедона. Очевидно е, че през втората половина на V и началото на IV хил. пр. Хр. вече е създадена такава организация на обществото, която може да осигури взаимодействието на производители на селскостопанска продукция и на рудари и металурзи.Заедно с тях се развива и групата на търговците на метал и екзотични южни изделия от раковини. От тук до създаването на държавна организация има само една крачка.
Варненският некропол повдигна още веднъж въпроса за мястото на Черно море в историческото развитие на древните азиатски и европейски народи. Безспорно той показва една висока степен на организация на обществото, и то на общество разположено на морския бряг. Времето на неговото създаване е по-ранно от времето на месопотамската и египетската цивилизации.
**********************
Златно съкровище от село Дъбене
Находки от могилен некропол при с. Дъбене, Пловдивска област от края на ранната бронзова епоха. Тези сложни златни накити, съставени от 15 000 миниатюрни мъниста и датирани в края на III хил.пр. Хр., напомнят донякъде т.нар. "Съкровище на Приам", открито на Х. Шлиман в Троя през XIX в.
**********************
Златно съкровище от Вълчитрън
То е най-голямото от късната бронзова епоха - XIII- XII в.пр.Хр. Този ритуален компект от девет различни съда и дискове е изработен от 12,5 кг. чисто злато. Той е уникален и свидетелства за богатаствата на тракийските жреци от времето на Троянската война.
**********************
Находки от могилния некропол от село Дувнали
Находки от могилния некропол от село Дувнали, Пловдивско - VI-IV в.пр. Хр. Разнобразните по форма и изработка златни накити, както и поредицата от вносни сребърни съдове са чудесни примери на тракийското и класическо гръцко златарство.
**********************
Най-голямото тракийско сребърно съкровище от Рогозен.
Най-голямото тракийско сребърно съкровище от с.Рогозен, Врачанска област - V-IV в.пр. Хр, съдържа 165 съда - канички, фиали (купи за пиене) и чаши. Тежат общо 20 кг. и са били част от хазната на тракийската династия от племето трибали.
Някои от съдовете имат релефна украса и надписи с имената на тракийските царе Саток (V в.пр. Хр.), Котис (383-359 г.пр.Хр) и Керсеблепт (359-341 г. пр.Хр.).
**********************
Златното съкровище от Панагюрище
Златното съкровище от Панагюрище, Пловдивско е от края на IV - началото на III в.пр.Хр. и тежи 6,165 кг. Този единствен по рода си ритуален сервиз от фиала, амофора, три ритона с форма на животни и три канички с глави на гръцки богини вероятно е принадлежал на тракийски цар и е най-добрият образец на елинистическото златарско изкуство в света.
**********************
Находки от могилен гроб на тракийски владетел край с.Златиница
Находки от могилен гроб на тракийски владетел край Златиница-Маломирово, Ямболско - средата на IV в.пр.Хр. Златният венец с апликации, пръстенът - печат, както и наколенникът и двата чудесни ритона от сребро, открито през 2005 г., предизвикаха интереса на всички световни медии.
**********************
Сребърно съкровище от с. Борово
Сребърното съкровище от с.Борово, Русенско е от първата половина на IV в.пр.Хр. Великолепният сервиз от купа, каничка - ритон и три ритона във форма на сфинкс, ник и кон според надписите по него е бил притежание на могъщият тракийски цар Котис I (383-359 Г.пр.Хр.
**********************
Находки от Капитан Андреево
Находките от Капитан Андреево са от първата половина на III в. Състоят се от две гривни, торква, капаче на тоалетна кутийка от злато и сребърна главичка на Юлия Соемия, майка на император Елагабал (218-222 г.) Те са сред най-хубавите примери на римското златарство в България
Само за 10 дни "Тракийските съкровища в България", изложени в Регионалния исторически музей на Варна, са донесли 30 000 лв. приходи от билети. Това стана ясно днес на заседанието на комисията по финанси и бюджет в ОбС.
Тези приходи от посещението на гостуващата изложба обаче по предложение на общинската администрация след приспадане на съответните данъци и застраховки ще се разпределят процентно на музеите, представили експонати. Според предложението в Регионален исторически музей-Варна ще останат 25 процента от тях. По 18 на сто ще бъдат разпределени в Националния исторически музей-София и Регионален исторически музей-Пловдив. 16 процента от печалбата за периода ще е за Археологически институт с музей при БАН, а 13 процента за Регионален исторически музей-Враца.
В момента се подготвя правилник за организирането на изложби в чужбина от българските музеи и галерии.
Това съобщи в Народното събрание министърът на културата Стефан Данаилов. Той отговаря на въпрос на депутата от БНС Бойко Ватев за излагането на тракийските съкровища зад граница.
От 1994 г. тракийските съкровища са били излагани в рамките на 17 изложби зад граница, съобщи министърът на културата, като добави, че последните от тях - в Бон и в Рим, са преминали при изключителен интерес.
Подготвят се три изложби в следващите две години, обясни министър Данаилов и добави, че се уточнява излагането на тракийското съкровище във Франция, Швейцария и Япония. Последната изложба - тази в Япония, се планира като най-дълга. Идеята е тя да бъде там 10 месеца и да бъде показана в шест града, уточни за Дарик радио министърът на културата.
Нашият основен приоритет е тази и следващата година да покажем тракийското ни наследство в Централна Европа, каза Стефан Данаилов. Идеята е за чужбина да пътуват вече по-малки експозиции - до 300 предмета, а изложбите да пътуват за по-кратък период зад граница - от края на октомври до април например, обясни пред депутатите културният министър. Така тракийските ни съкровища ще бъдат по-дълго в страната и могат да бъдат видени от туристите, които идват в България.
******************
След едногодишно отсъствие големите тракийски съкровища: Панагюрското, Рогозенското, Боровското и други се завърнаха в България и бяха изложени за около месец в Националния исторически музей. Заедно с откритите миналата година съкровища при Дъбене и Златиница, както и с други ценни тракийски антики, на 10 май те ще бъдат в българския черноморския град Варна.
Панагюрското съкровище (4-и век пр.н.е) е намерено случайно през 1949 година от тримата братя Дейкови от Панагюрище. То се състои от 9 съда от чисто злато с общо тегло над 6 кг. На тях са изобразени сцени от гръцката и тракийската митология. Съкровището е от т.нар. елинистическа епоха, при която гръцкото изкуство оказва все по-мощно влияние върху тракийското изкуство. Вероятно е принадлежало на тракийски владетел, който го е заровил, разчитайки да си го вземе като утихнат войните, в които е участвал. Може би е бил убит, тъй като никой не го е потърсил. Сред 9-те съда има голяма фиала, няколко ритона и амфора. Интересен е фактът, че на фиалата са изобразени множество негърски лица. По думите на директора на Националния исторически музей Божидар Димитров тя показва колко се е отворил светът през елинистическата епоха – първо при Филип Македонски, а после при сина му Александър Велики:
“Любопитното е, че главите върху фиалата са индивидуализирани, нито една от тях не прилича като физически образ на друга - разказва Божидар Димитров. - Те имат индивидуални черти, което означава, че тракийският майстор е виждал много чернокожи - вероятно някакъв отряд. Може би е бил в някоя от кохортите на Александър Македонски в Египет и още там си е правил зарисовки. А после, връщайки се в Тракия, при изработката на съкровището, ги е нанесъл върху фиалата.”
Рогозенското съкровище (от края на 5-и - средата на 4-и век преди Христа) вероятно също е заровено при подобни обстоятелства. На 165-те сребърни съда, които имат и позлата, са изобразени сцени от гръцката и тракийската митология. Открил го е човек от с. Рогозен, който е обработвал градината си. Изглежда, че в античността мястото е било пусто, затова съкровището било заровено сравнително плитко – на 20-30 сантиметра под земята. Любопитно е, че преди да започнат археологическите разкопки, екип на Би Би Си дошъл да снима мястото. Операторът, ровейки с обувката си в пръстта, забелязал сребърна дръжка с позлата и така сам направил археологическо откритие.
От най-новото ни съкровище, от Златиница, досега са показани само златният венец и златният пръстен, които не се нуждаеха от сериозна реставраторска намеса. Вече реставрирани, във Варна ще бъдат показани и останалаите предмети: шлем с двуглави змии, желязна ризница, копия, меч с дръжка, оформена като глава на грифон, богато орнаментиран сребърен наколенник, обков за конска амуниция, сребърни фиали и ритони за вино с форма на еленови глави, керамични съдове за вино.
Обяснимо е, че изящните тракийски антики се посрещат с изключителен интерес извън България. Изложбите в чужбина обаче, според Божидар Димитров, напоследък са станали гигантски. По тази причина водещите български музеи много трудно могат да водят своя самостоятелна финансова политика, докато чуждестранните музеи реализират огромни приходи. През април тракийските съкровища предизвикаха небивало оживление сред сънародниците ни - всеки ден е имало много голям брой посетители, въпреки отдалечеността на музея от центъра на София. Обичайно за един ден в него идват неколкостотин човека.
“Примерът с месец април, когато съкровищата по някаква случайност се събраха в България за един месец, показва това: в музея дневно имаше между 7 и 10 хиляди души – казва Божидар Димитров. - В последния ден на април отбелязахме рекорд – 10 230. Следователно тук, в България, може да се печели много повече. Имайте предвид, че в чужбина изложбите ни се посещават средно от 160 – 170 хиляди човека. За една година там средно един държавен глава посещава една изложба. Помолих за справка как е тук – 48 висши държавници са минали през Националния исторически музей: монарси, министър-председатели, президенти, председатели на парламенти, тоест най-висшите държавни чинове. Само във Варна сега президентът Първанов ще се срещне с около 20 президенти ог Югоизточна Европа. Те ще видят изложбата на 19 май. Следователно, и политически престиж се печели повече в България, отколкото в чужбина. Експозицията бе видяна тук съвсем наскоро и от външните министри на страните-членки на НАТО.”
След гостуването на тракийските съкровища във Варна се очаква през есента антики от тях да отпътуват отново в чужбина – този път в Япония, Швейцария, Франция и Великобритания.
*****************
Освен това подочух, че и през Пловдив ще минат по някое време.
Във Варна, по случай изложбата, за сега, поне, Божидар Димитров изнася публични беседи всяка седмица - все в музея... И са хубави беседите.
Да наистина много интересна тема,но много благодаря Etain и да наистина е гадничко,но е добре да знаем тази информация.
Ана
16 ноември 2006 - 19:22
Н-да-аа, ще видим пък сега какво ще излезе от амфитеатъра, открит в София до Младежкия театър. За мястото има много апетити, доколкото разбрах, закупено е от електроснабдяване за строеж на бизнес сграда. Би било добре държавата да преразгледа политиката си по отношение разкриване е опазване на културно-историческото ни наследство.
Потребител #100516
18 ноември 2006 - 12:56
благодаря за информацията. :grin:
Багира
6 юни 2007 - 07:58
Цитат:
Строеж унищожава културни пластове от Второто българско царство
Теренът, определен за строежа, се намира в Националния архитектурно-археологически резерват "Дуросторум-Дръстър-Силистра".
Комисия от специалисти ще заседава на 5 юни в Силистра по скандала с разрушените културни пластове при изкопни работи за строежа на частен масивен комплекс.
В няколко репортажа bTV разказа как инвеститорите системно нарушават заповедите, както на местния исторически музей, така и на Института за паметниците на културата, за спиране на изкопните работи.
Според археолозите, преднамерено са унищожени над 70% от културните пластове от Второто българско царство.
Въпреки че обектът е археологически, екипът, който трябваше да извърши проучването, не бе допуснат да работи.
Д-р Боян Думанов, археолог: “Дълги години сме си мислили, че е много възможно тук на това място да открием митрополитската църква от периода на Второто българско царство. Загубата ще е огромна, защото това е един от най-важните и най-интересните средновековни центрове."
Само на няколко метра от изкопните работи се намира Южната крепостна стена, която е едно от най-мощните военно-отбранителни съоръжение в България от Късната античност и Средновековието.
Но за разлика от археолозите кметът на Силистра Иво Андонов смята, че проблемът се преувеличава: “Мисля, че малко се раздухват нещата и се пресилват по простата причина, че общината още в началото на първите копки държи под око строежа.”
Незаконните изкопни работи обаче бяха спрени, когато скандалът доби широка публичност. Така ще е до идния вторник, когато специалисти от НИПК, общината, и представители на инвеститорите и на археолозите ще решават съдбата на обекта.
От бездействието на институциите се възползват единствено иманярите. В покрайнините на Силистра, където се изхвърля пръстта от изкопите за строежа, десетки мъже с металотърсачи спокойно събират и продават историческото ни наследство.
bTV
