Нали в школата сепреподаваше ако пресура и други средства за първа помощ,ако сте заинтересовани можете да проверите маднабългария.народ.ру медицина на волжките българи,салават купере ако сте чували мисля че може да намери място в школата.
BaGaTUR
16 май 2004 - 00:33
Благодаря за връзката. Хвърлих й едно око, обаче явно ще трябва да отделя повече време. Стори ми се интересно място.
Ама ти май пишеш или само на кирилица или само на латиница... :)
Оправи си съобщението.
Станислав
20 август 2005 - 11:50
Здравейте! Поздравления за хубавия форум!!!
Казвам се Станислав и съм от град Ловеч.
Интересува ме всичко свързано с школата и обучението в нея!
Но сега искам да помоля някой да ми напише по нашироко за обучението по билколечение в школата.
Благодаря Ви предварително!
BaGaTUR
23 август 2005 - 07:28
Какво по-точно искаш да знаеш за обучението? Малко е неясно така, но ще се опитам да ти отговоря.
Нямаме специални класове или лекции (засега), тъй като не можем да обхванем абсолютно всичко в обема, който бихме желали. Обучението се провежда, както по другите дисциплини - Природа, Животни... - "Тези практики са обичайно на открито под формата на маршрути."
Няма някакъв конспект, в който трябва да назубриш всичко... Става въпрос за разговори, коментари, може просто двама души да си коментират нещо, а който иска да чуе и да научи нещо, ще чуе и ще научи.
Надявам се да съм отговорил на въпроса ти.
Станислав
23 август 2005 - 14:15
Благодаря эа бърэия отговор! Но бих искал да раэбера нещо по-конкретно. Например върху какви теми се водят дискусиите какви билки се раэглеждат и т.н. Аэ откакто раэгледах сайта на школата съм много эапален по БАГАТУР и редовно тренирам ръкопашен бой и йога с приятели като четем от раэни книги. Също така тренирам усилено фитнес от 3 години. Патриот съм и голям любител на природата. Каэвам Ви всичко това във връэка със следващия си въпрос а той е дали можете да ми препоръчате някаква програма эа тренировка эа всяка една дисциплина както е в школата эащото не энам дали тренирам правилно и дали го правя по пример на школата Жалко че нямате клон в Ловеч!!!
Много народни поверия са свързани с митичните девойки самодиви и русалки.
През пролетта, те се завръщат от своите зимовища, намиращи се накрай света и населват отново поляните и горите, изворите и реките. Така те съжителстват с хората, но остават невидими и тайнствени за тях.
Могат и да им помагат, но - и да им причиняват беди.
Вярва се, че през нощта срещу Спасовден, русалки “сеят” роса по нивите, за да станат те плодородни. И тази роса има и целебна сила. Затова, на сутринта, хората излизат и се търкалят в росната трева, за да са здрави през годината.
Спасовден е празник за Възнесението на Христос Спасителя и се чества на 40-я ден след Великден.
Но, паралелно с този християнски смисъл, народното вярване приписва на този момент и друга спасителна сила...
В нощта срещу Спасовден могат да получат чудодейно изцеление страдащите от незнайната и нелечима “самодивска” или “русалска” болест. Лек за нея е красивото русалско цвете “росен”. То цъфти много кратко време с красиви и благоуханни червени цветове по скришни горски полянки.
Казват, че в тази нощ русалките минават да оберат цветчетата на росена, за да се накичат с тях.
Това ги развеселява, те стават по-милостиви към хората и ги лекуват. Затова, търсещите изцеление отиват, вечерта преди Спасовден, да пренощуват на поляна с нацъфтял росен.
Разказват се много случаи, в които болни, отнесени на ръце до такава поляна, на сутринта, стават и си тръгват - излекувани. Нощуването на росенова поляна е съпроводено с ритуални действия.
Край болния, цяла нощ, будува здрав човек, който е приел да стане като негов брат или сестра (побратим/посестрима) - за цял живот - чрез специален ритуал за побратимяване. През нощта, русалките пускат като знак за изцеление цветче от росен върху постелята или в купичката с вода до главата на болния. А, за отплата, хората оставят на поляната своите дарове за русалките-лечителки - нова глинена паница, нова кърпа или риза, печена кокошка и пита. От тези скромни дарове
най-често се възползват овчарите. Но те, според народно поверие, са любимци на русалките и самодивите, защото умеят да ги веселят с майсторски свирни на кавал.
Скоро след митичните девойки-русалки се появяват и други, съвсем реални лечители на същата “русалска” или “самодивска” болест. Те са само мъже и се наричат с подобно име – русалии.
А седмицата, през която те обхождат селата със своя целебен ритуал, се нарича Русалска неделя.
Тя идва непосредствено след Спасовден в някои райони,
а в други - започва от Петдесетница – 50-я ден след Великден. Лечителите-“русалии”, наричани в крайдунавските райони и калушари, са обикновени селски мъже. Но, чрез специални посветителни ритуали, те придобиват целителски способности - само за периода на Русалската неделя.
Разбира се, те трябва да притежават и някои лични качества – да са здрави, силни и издръжливи физически, да са виртуозни танцьори на ритуалната ръченица – пъргави и скокливи, да са добросърдечни и честни, да умеят да пазят тайна и да понасят несгоди.
Кои мъже могат да участват в лечителската русалийска дружина решава единствено нейният водач, наричан “ватаф”. Той е най-посветеният в тайните на ритуала. Това знание и водаческата роля се получават само по наследство. Бащата ги предава единствено на първородния син и веригата продължава много поколения наред.
Само водачът на русалиите знае целебните билки и заклинания. С тяхна помощ, той въвежда и ръководи мъжете-русалии в онзи ритуален транс, чрез който те лекуват. Заклинанията и билките се съчетават с ритуалния танц на мъжете-русалии в кръг около болния. Те заиграват отначало бавно и леко, но, постепенно, играят все по-бързо и скокливо. В ритъм подрънкват и звънчетата, привързани към глезените и специалните обредни тояги на русалиите. В кулминацията на танца, русалиите започват да прескачат лежащия на земята “пациент” и така отнемат от него болестта. А, когато, накрая, излекуваният скача и побягва, на неговото място падат в несвяст неколцина от танцуващите лечители.
На свой ред, те трябва да бъдат свестени с ритуален танц и заклинания от останалите русалии.
С този обред русалийските дружини обхождат селата цяла седмица.
През това време, те спазват пълно обредно мълчание и не общуват с никого извън дружината.
Подчиняват се безпрекословно на своя водач.
Живеят - като древните спартанци - в несгоди.
И всичко това – срещу скромна отплата от изцелените – дребни пари и дарени животни. Но, веднъж посветени, мъжете изпълняват своята лечителска мисия всяка година.
РУСАЛСКА НЕДЕЛЯ
Русаля * - седмицата след Петдесетница (50-ия ден след ВЕЛИКДЕН), в някои райони - дните от СПАСОВДЕН до Петдесетница.
Според нар. вярвания, през Русалската неделя на Земята идват
русалии -* персонифицирани нечисти, вредоносни сили, представяни като различни свръхестествени същества. Това поражда редица забрани и обредни действия с предохранителен характер *- не се спи на открито, жените не предат, не тъкат, не перат, всички избягват да се мият.
Не се ходи без път през нивите и полето, защото ако някой стъпи на трапезата на русалиите, ще се разболее. Със същата цел, се носят треви, които имат силна миризма (пелин, орехова шума, лепка).
Като най-опасни дни от цялата седмица се смятат русалската сряда и русалският петък. През Русалската неделя, водят болните да преспят
“на росен” (на места, където расте билката росен) или до лековити извори с надеждата, че ще се излекуват. Друг интересен обичай за лекуване през тази седмица, познат в Северозападна България, са РУСАЛСКИТЕ ИГРИ.
В съботата преди Петдесетница, е една от най-големите ЗАДУШНИЦИ.
Тя е свързана с представата, че мъртвите се прибират в гробовете си на Духовден или през Русалската неделя.
С нея се свързват и елементи от култа към прадедите, затова, през тази седмица, се извършват и поменални обреди. Предполага се, че корените на русалската обредност са ситуирани в древноримските празници в чест на розите и мъртвите -* Rosalia.
РУСАЛСКИ ИГРИ
Обичай, изпълняван през РУСАЛСКАТА НЕДЕЛЯ в Северозападна България.
Участници в обичая са млади мъже (винаги нечетно число), наричани русалии, калушари. Предвождани са от ватафин, който знае лековитите билки, заклинания и магии. Званието ватафин се предава по наследство, само по права мъжка линия. Той избира останалите участници, които освен че имат желание да играят, трябва да са доказали своята пъргавина, честност, психическа устойчивост. Облечени в нови дрехи, окичени с лековити билки, русалиите имат и строго определен обреден реквизит *- русалско знаме (от бял ленен плат), носено от ватафина, и русалска тояга (от ясен, явор или дрян) - за всеки от дружината, цялата нашарена и окичена с метални дрънкулки. Русалиите ходят през цялата неделя и играят из селото, по къщите, из полето и нивите. Вярва се, че игрите им ще прогонят болестите от къщите и ще донесат много плод по ниви, лозя и градини. Те играят и около болните от русалската болест (полуда). За тях (болните) се вярва, че са минали през самодивското място или са работили през дните на Русалската неделя. Под звуците на специални русалийски мелодии, изпълнявани на кавал, в буйно темпо, русалиите (хванати в кръг по възраст) играят около болния, който е поставен на земята. Извън кръга стои ватафинът със знамето, паница с оцет и скълцан чесън. По време на играта, русалиите подхвърлят болния нагоре, а ватафинът разтрива и запоява с оцета. Всеки прескача болния по три пъти. След това, русалиите играят около ватафина, до когото има оставено гърне с ненапита вода. Той поръсва калушарите с водата, запойва (?!) ги с оцет,
надвесва над всеки знамето и шепне заклинания. Най-старият счупва с тоягата си гърнето, така че водата да изпръска играчите и болния. В неделята на Русалската седмица, дружината играе последен танц около знамето в дома на водача, който го прибира заедно с тоягите на русалиите. Играчите сядат на обща трапеза и си разделят получените дарове.
