Добре си го написала. Един мой учител казваше, че повечето хора дърпат вратата откъм пантите и се чудят защо не се отваря. Смисълът с кулите е същият.
Trabant-IYI
7 септември 2006 - 00:00
Няма щастие без нещасти, бяло без черно, добро без лошо... Не можеш да почувстваш щастието без да си се помъчил и да си изстрадал преди това...
Същото е като работиш дълго време и уморен и гладен вкусиш първия комат хляб... Това е щастие...
Етаин, обаче не съм съгласен съвсем... кулата е нещо затворено, в миналото и за това са я ползвали.. Има и отбранителни кули, общо взето те са нещо изолиращо... Нещо като маска, параван. Лошо е когато маската ти е пътя към щастието, друго е когато трябва да преминеш през маската за да достигнеш до щастие. Но когато има маска и тя е пътя към щастието, дали ти го достигаш или тя. И ти истински щастлив ли си ако си подвластен на маската си.
Идеята за подсъзнанието, съзнатото и неосъзнатото... Психология.
Etain
7 септември 2006 - 08:57
"Стефан" написа: Добре си го написала. Един мой учител казваше, че повечето хора дърпат вратата откъм пантите и се чудят защо не се отваря. Смисълът с кулите е същият.
Ох, много се радвам, че поне един човек е разбрал съвсем точно какво исках да кажа. Може би дори примерът с пантите и вратата е още по-добър, защото е по-прост и не оставя у хората възможността да разсъждават за символиката на отварянето на врати, панти и всякакви странични подробности, нямащи отношение към самата аналогия.
Макар че да не ги подценявам...
lady Marian
7 септември 2006 - 10:24
Етаин, мисля, че разбрах какво се опитваш да кажеш, но ми се струва, че пътят към щастието не винаги е само един и точен и ясен. А и както обикновенно това, до което ще стигнеш, не е толкова важно, колкото пътят, който ще извървиш, докато стигнеш до него. Може да имаш много пътища, които водят до една и съща цел, всеки от тях не по-добър или по-лош от останалите, но разликата е в това кой от тях ще избереш. Тоест, дори и да не намериш тайната стълбичка, можеш да измислиш и намериш други начини да се изкачиш до върха и всеки от тях да те обогати с нещо :)
Etain
7 септември 2006 - 11:46
Абе да ти кажа и ти си разбрала точно колкото трабанта :)
Аналогията ми разглеждаше единствено момента, в който се опитваш да отвориш вратата откъм пантите. Затова и бях казала, че изкачването по други начини е невъзможно. Защото за целите на аналогията приемаме, че е невъзможно. Не защото постигането на щастие става само по един единствен път.
Това, което ти казваш, разбира се е вярно. Просто аз говорех за друго. За необходимостта от съдействие от страна на самия човек.
Нещо като в онзи виц за човека, който се молел всеки ден на бог да спечели от тото, само че не се сетил да пусне фиш.
Трябва да знаеш, че и от теб зависи и че няма да стане, без да си мръднеш пръста, че каквито и чудеса да се случват около теб, ако не си отвориш очите да ги видиш, всичко е напразно.
И когато виждаш, че не става по един път, да можеш да тръгнеш по друг, а не да стоиш като малко инато момче, да тропаш с крак и да повтаряш "Няма пък! Няма пък! Няма пък!".
Стефан
7 септември 2006 - 12:32
"Истинският път минава по въже, което е опънато не кой знае колко високо, а само малко над земята. Изглежда поставено така, като че по-скоро да кара хората да се препъват, а не да вървят по него."
Дано превъзмогнеш тези проблеми... те са общочовешки. Но примерът с вратата, която аз имах предвид е по-различен. От много анализи смисълът се губи. Ако човек разбере живота докрай, значи нищо не е разбрал.
Trabant-IYI
7 септември 2006 - 16:58
Определено е най-трудно да намериш тайния вход за пътя към щастието, но не е задължително той да минава през твоята кула... Много хора са достигали щастливи мигове, моменти унищожавайки чужди животи.
А ние говорим и за друго нещо, че от теб самия не зависи толкова дали ще намериш пътя към щастието, това зависи и от животинския нрав на човека да ед стадо и да се съобразява с правилата на глутницата...
Етаин,
ти беше казала, че има прости правила, които ако не се спазват - човек не успява в търсенето...
Баща ми казва - Не възможно е да вървиш срещу течението...
Аз добавям - застани най-отпред и сам решавай на къде да се движи...
Багаин,
страшно си прав - ние сме "общителни животни"... Имаме нужда от общуване за да сме пълноценни сами за себе си... Често обаче съобразявайки се с чуждите норми които в повечето случаи са или неподходящи за самите нас, или остарели ние тотално губим идея къде е вратичката...
Волята и концентрацията са свързани...
Пиер Дако чета в момента... Според описаното в книгата:
Грешно е - - - КОЙТО ИСКА МОЖЕ!
Вярно е - - - КОЙТО МОЖЕ ИСКА!
Волята е едно цяло на желанието и способността на човек да извърши нещо съзнателно и целенасочено.. това е моя интерпретация на прочетеното... Волята не е свързана с напрежение. Концентрацията е следствие на волята. Волята не е интат.
Инатливите - искам и това е... А защо го искаш?
Волевите - Правя това защото... Волевите хора се контролират, имат съзнателен контрол над себе си... Уравновесени са...
Багаин - прав си за пореден път - Щастието е здравето и обратно :)
ivantan
8 септември 2006 - 10:08
Етаин бравус Любе са страшни,само сажалявам че аз не съм бил там.
Trabant-IYI
8 септември 2006 - 19:42
Мъжка ли е думата на нездрав психически, съответно физически, човек?
АЗ КАЗАХ, ХАУ - при индианците... Нали те са почитали умопобърканите, защото смятали, че имат връзка с маниту или великия дух, май така беше....
Аз лично смятам, че за да даде дума за нещо човек, той трябва да е трезвомислещ и след това уверен и отговорен.
Етаин,
понякога мозъкът на човек го държи подчинен, дух и тяло не са едно... Липсата на хармония е двулично състояние, дори и най-волевия човек може да се превърне в кекава баба ако нещо с главата му не е наред... И именно това грешно разбиране за волята и съзнателното търсене на щастието е невъзможно, защото щастието не се търси стремително, то идва в следствие на някакво действие не целящо щастие, а просто нещо друго ... трудно ми е да обясня...
Ако си мислиш че щастието е в кулата, то принципно може да се намира през девет планини в десета в обратната посока или по или срещу течението на реката, и ти колкото повече блъскаш по вратата на кулата, дори и да се изкачиш на нея, пак няма да го намериш това пусто щастие, можеш да се огледаш от върха на тая кула, но тея планини затъмняващи съзнанието ти няма да ти позволят да видиш къде е то.... Няма щастливи хора, има хора които в даден момент от живота си вкусват за секунда от щастието... опиват се и го търсят отново... то е вид удоволетвореност... Понякога щастието е пред теб и не го виждаш (прощавайте за клишето). Тогава ти си най-щастлив, защото не го осъзнаваш, не му отдаваш колкова голямо значение, или просто го пропускаш да мине покрай теб, защото се случва нещо което не е приатно, и ако ти си достатъчно объркан и съзнанието ти е замъглено - ще видиш не щастието, а нещастието... И тук нещата не опират до оптимизъм или песимизъм, а до контрол на подсъзнанието, а това е невъзможно... Трудно е да контролираш тялото и съзнанието си, но е невъзможно да контролираш подсъзнанието. Можеш да възпиташ физическа и ментална култура, можеш да се възпиташ да не показваш емоция, но не можеш да я възпреш, просто след време спираш да и обръщаш внимание. Но те продължават да бомбандират мозъка и да се съхраняват по някакъв странен начин в паметта ту. Затова когато сме деца сме толкова щастливи, защото изучаваме всичко около нас, виждаме нещата които за възрастните са вече известни, а на нас ни се струват толкова чудни...
