Дето ази и да трая -
за теб мисля и горя,
в теб родих се и желая
в теб свободен да умра.
canis_lupus
3 февруари 2010 - 07:07
Цар Симеон /Край Босфора шум се вдига/ - Иван Вазов
Край Босфора шум се вдига,
лъскат саби, щитове,
ето Симеон пристига,
воеводите зове:
"Съберете се, войводи,
храбри орляци безброй;
много войски и народи
паднаха под ножа мой.
Скоро гърда Византия
ще да бъде в нашта власт,
стягайте се смело вие,
на пристъп щъ водя вас!"
В Цариградските палати
разтрепера се Роман,
прати дарове богати
в Симеоновия стан.
"Не щъ дарове, ни злато! -
гордо викна Симеон, -
мойто царство е богато,
златен е и моят трон.
Сам Роман да се представи,
нека той да проси мир!
Нека поклон ми направи,
па видя-щем по-подир."
Мъчно, срамно на Романа;
но какво да чини той?
Веч войска му не остана,
нито сърце зарад бой.
И разплакан той излиза
из влахернските врата,
с чудотворческата риза
и с молитва на уста.
И когато той съгледа
българските редове,
гладни още за победа
и за нови боеве -
той падна пред Симеона,
унизено проси мир...
"Остави ми само трона,
давам всичко в тоя мир..."
Шумят войски и войводи,
вей се българският стяг,
Симеон умислен ходи,
гордо гледа своя враг.
__________________
canis_lupus
3 февруари 2010 - 07:09
НОВОТО ГРОБИЩЕ НАД СЛИВНИЦА
Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни зов за борба,
вий братски се прегърнахте, легнахте
и "Лека нощ" навеки си казахте -
до втората тръба.
Но що паднахте тук, деца бурливи?
За трон ли злат, за някой ли кумир?
Да беше то - остали бихте живи,
не бихте срещали тъй горделиви
куршума... Спете в мир.
Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.
Но кой ви знай, че спите в тез полета?
Над ваший гроб забвеньето цъфти.
Кои сте вий? Над сянката ви клета
не мисли никой днес освен поета
и майките свети.
Борци, венец ви свих от песен жива,
от звукове, що никой не сбира:
от дивий рев на битката гръмлива,
от екота на Витоша бурлива,
от вашето ура.
И тоз венец - той няма да завене,
и тая песен вечно ще гърми
из българските планини зелени,
и славата ще вечно пей и стене
над гробни ви хълми.
Почивайте под тез могили ледни:
не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,
ни славний гръм на битките победни,
към вечността е маршът ви последни.
Юнаци, лека нощ!
canis_lupus
3 февруари 2010 - 07:11
Завета на дедите
Единъ завет оставили са нам дедите, -
Велик завет, написан с кървав меч:
- "Деца, на родний край пазете си земите
От подъл враг, кат зениците на очите, -
Бранете ги от близо и далеч!". . .
И тоз завет на миналото грял е в дните
Кат дивен фар, и вожд той бил е драг
На всички тез, кои загинаха в борбите
За род, за родна чест, презрели суетите
На грешний свят, презрели бащин праг.
И не ли той под родно знаме днес войските
Събира пак? И не ли тоз свещен
Завет на всички тям съгрява им душите
И вика ги в борба неравна със вразите,
Без жал да мрат за бащин край рожден? . . .
Един завет оставили са нам дедите, -
Велик завет, написан с кървав меч;
- "Деца, на родний край пазете си земите
От подъл враг, кат зениците на очите,
Бранете ги от близо и далеч!"
kutrag_57
3 февруари 2010 - 08:54
Канис-Лупос,каква е тази патриотичност обхванала те рано сутрин,да няма някакъв повод или причина.Иначе казано, много похвално.
